Десет заповеди към родителите:

  1. Не унижавайте детето си.
    Когато възкликваме: "Как можа да го измислиш!" или "Ама че си идиот!" или "За нищо не те бива!", ние нараняваме себепредствата на детето.
  2. Не прибягвайте до заплахи.
    Заплахите също отслабват представата на детето за себе си. Казваме: "Ако още веднъж направиш това, мисли му!" или "Ако пак удариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!" Всеки път, когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства неуютно, да се бои от нас и да ни мрази.
  3. Не корумпирайте детето си.
    Ако се намирате в магазина или супермаркета, където майките пазаруват с малките си деца ще чуете как първите дават, а вторите приемат най-различни обещания за награда, които са си чисти „подкупи”. Детето нервира майка си като взема разни пакети и кутии и разбърква рафтовете. Изтощената майка му обещава: "Ако си послушен и не пипаш нищо, ще ти купя една играчка." Подобно обещание е идеалният начин да го научи да шантажира другите и най-напред нея самата. А това никак не е полезно нито за добрата себепредстава на детето, нито за формирането му в самодисциплинирана личност, която уважава чуждите права.
  4. Не изтръгвайте насила добрите решения
    Много често чуваме майки да казват на децата си: "Обещай ми друг път да не правиш така!" Децата веднага се съгласяват, но след малко постъпката се повтаря. В такива случай майката много ядосана едва прикрива гнева си и обвинително възкликва: "Но, нали ми обеща!", без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл. Обещанието, както и заплахата се отнасят за бъдещето. А малките деца живеят в настоящето. Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, защото не го е изпълнило. Или, ако не е особено чувствително, ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с нищо незначещи обещания.
  5. Не закриляйте прекалено детето си.
    Когато майката закриля прекалено много детето си тя го научава на следното: "Ти не можеш да направиш нищо сам. Трябва непрекъснато да бъда близо до теб и да се грижа за всичко." Повечето родители като че ли се доверяват твърде малко на децата си. А девизът им би следвало да бъде: "Никога да не върша това, което детето може да свърши без чужда помощ."
  6. Не бъдете многословни.
    Колкото повече обяснявате, толкова по-малко ще бъдете разбрани. В тази насока е поучителен въпросът на едно петгодишно дете: "Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?"
  7. Не изисквайте незабавно и сляпо подчинение.
    Да предположим, че съпругът ви каже: "Зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!" Вероятно по-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето. Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато искате от него веднага да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нареждането ви. Дайте на детето време да реагира. Уведомете го: "След малко трябва да прекратиш играта, защото ще обядваме" и др.
  8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.
    Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби води до това, което много родители наричат "развалям". Всъщност родител, който лесно отстъпва на детето си, се страхува да каже "не", да прояви твърдост по отношение на вече определени граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтеглени и относителни и че достатъчно да "панапъне" малко, за да се поддадат.
  9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.
    Ако в понеделник безгрижно майката прощава всичко на детето, но го наказва за същите грешки във вторник, ефектът ще бъде както при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава "премини", а утре – "спри". Детето има нужда от последователност в предевяваните към него изисквания и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.
  10. Не въвеждайте правила, които не са съобразени с възрастта на детето.
    Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно. Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на предствата му за себе си.