Дeтето ми заеква. Съвети за родители.

Заекването е едно от най-древните и все още не докрай разгадани нарушения на плавността на речта. По данни на статистиката, в света около 5 – 7% от децата страдат от заекване. Относно неговия произход и причините съществуват голям брой теории, вероятно поради специфичните и сериозни трудности, които то създава в процеса на комуникация.

Причините

Всички причини за заекване се обединяват в две групи: Предразполагащи причини (отключващи) – наличие на заекване в семейството (наследственост), проблеми по време на бременност и раждане или тежки инфекциозни заболявания през първите години, леворъчие (при опити за преучване към дясна ръка), закъсняло речево развитие. Наличието само на една от тези причини не е достатъчна, затова за "отключване" на заекването трябва да е налице предизвикваща причина – силна и внезапна уплаха, отслабване на организма след тежко боледуване, плашене от страна на близките или други деца, физически наказание, неправилно възпитание (родителите се разминават в изискванията си към детето и то живее в постоянно напрежение), неспазване на режим на хранене и сън, свръхпретенции към речта на детето (да повтаря сложни думи, да демонстрира пред непознати уменията си да рецитира и разказва), семейни скандали, на които то е свидетел.

Как да разпознаете признаците на заекване у детето

Заекването се появява най- често между 2,5 – 5 годишна възраст, когато речевата функция е неустойчива и лесно ранима – нервната система е в процес на активно развитие, а говорните умения не са достатъчно автоматизирани. Известно е, че заекването е по-често при момчетата. От една страна това се обяснява с по-бавно развитие при тях на речедвигателните мозъчни раздели, а от друга – с по-голямата им активност, водеща до сблъсък с травмиращи ситуации.

Наличието на достатъчно силна отключваща причина може да провокира появата на първи признаци на заекване – нарушена плавност на речта, повторения на звукове и срички, поява на спазми (конвулсии) в началото на думите или при определени звукосъчетания, което прекъсва речта и често се съпровожда от удължаване на някои начални гласни. Дишането е накъсано и учестено, задъхано, като детето говори с по-силен и висок глас. Речевата продукция се влошава при разговор с непознати и се подобрява в позната обстановка (пред близки и приятели). В някои случаи след началото на заекване се наблюдава бърза и неясна реч. Тя се обяснява с желанието да се изговорят повече неща в светлия период, т. е. когато липсват спазми. Постепенно в речта се появява вмъкване на звукове, думи и фрази ("а-а", "ъ-ъ", "пък-пък", "това"), а така също пропускане или замени на трудни за изговаряне думи. Това нарушава структурата и логиката на изказване и води до формиране на патологичен стереотип на говорене. Детето се измъчва, когато говори. Появяват се напрежение и гримаси на лицето, както и насилствени движения в някои части на тялото (движения на раменете, отмятане на главата, свиване на пръстите на ръцете, тропане с крак). Постепенно се развиват и вътрешни (скрити) симптоми – смушение, срам, страх от говорене (логофобия), тревожно поведение в нови ситуации, нежелание за общуване, избягване на речев контакт и срещи с други хора.

Какво може да направите сами, след като се появи заекването

Полезни упражнения

Ето и някои конкретни упражнения, които бихте могли да правите всеки ден по 10 – 20 минути с детето, може и с прекъсване. В зависимост от неговата възраст и интереси, можете да съкращавате или увеличавате продължителността на заниманията. Представете всичко като игра, за да засилите мотивацията на детето да участва. Игровите занимания включват следните етапи:

Внимание!

Ако след подобни занимания в продължение на 1 - 2 месеца запъването и блокажите в речта на детето не намалеят, задължително се обадете за консултация към логопед. Той най-добре ще прецени каква е степента на заекване при Вашето дете, каква да бъде терапията и как Вие бихте могли да се включите като помощник в нея!

Източник: Списание "Дете"