Детски страхове

Развитие на детската психика

Доказано е, че детската психика се изгражда от 2,5 години до 7 годишна възраст. Добре е през този възрастов период да се постараем да осигурим на детето спокойна семейна обстановка, позитивни отношения между членовете на семейството и чувство на любов. Когато детето е обградено с любов и разбиране то неминуемо ще израсне с добра самооценка и увереност, което помага за справянето му с житейските ситуации. Освен това при поява на определен проблем, което е напълно нормално, детето лесно ще се справи с него.

Страх

Страхът е една от първите неприятни емоции, които стават достъпни за детето още в най – ранно детство. Той е израз на инстинкта за самосъхранение. Страхът търпи развитие и е различен във възрастов план. При най – малките той настъпва бързо. Възбудата, в която изпада мозъкът на детето е изключително голяма и тя води до пренагласа на почти всички органи.

Източници на страх

Симптоми на невротичен страх:

Заключение:

Детските страхове преминават с преминаването в следващ възрастов период. Наличието на страховете е част от развитието на детето. Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация.

Таблица за преобладаващи страхове през различните възрасти:

Възраст Източници на страхове
0 – 6 месеца Силни звуци, загуба на подкрепа
6 - 9 месеца Непознати нови стимули/ маски, височини
12 – 24 месеца Раздяла
2 години Звукови стимули /влакове, гръмотевици/, въображаеми същества, крадци, пространствени стимули /големи приближаващи обекти/
3 години Визуални стимули, конкретизирани стимули / груб тон, неприятни гласове /, призраци,вещици, самота
4 години Звукови стимули /пожарна сирена/, диви животни, липса на родители през нощта
5 години Визуални стимули,някой криещ се под леглото, природни бедствия /пожар, наводнения, буря/
7 - 10 години Неуспех и критика, неизвестност / сенки, призраци, тъмнина /, дребни наранявания, опасност /загуба на ориентация, крадци/, смърт, медицински и зъболекарски процедури.

Радка Цонкова

Важно!!!

Инстинктите, свързани със страха, са в тесни взаимоотношения с агресията, тоест агресивното дете е уплашеното дете и чисто физиологично, възбудата, която то проявява когато действа агресивно, е същата, когато то е уплашено. Едното може да произлиза от другото, тоест:

Често страхът се прикрива от детето чрез телесни симптоми:

Психологически смущения, провокирани от детските страхове:

Някои източници на тревожност при децата и техники за преодоляването й

Страх от изоставяне и от загуба на любовта на родителите-най-големият детски страх:
"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери...С отритването идва гневът ти за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление...Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина, друго открадва-дано златото го направи обичано, трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина..." Джон Стайнбек

Техники:

Тревожност, дължаща се на чувство за вина

Всяко дете се чувства по някакъв начин виновно пред възрастните, защото ежедневно бива критикувано за различни свои постъпки, както в къщи, така и в градината.

Техники:

Тревожност, дължаща се на неразбирателство или раздяла между родителите

Когато родителите воюват, децата изпитват тревога и вина. Тревога, защото домът им е в опасност, вина-поради въображаемата си роля в семейния раздор. Почти всяко дете приема механично, че то е причина за домашния конфликт.

Техники:

Тревожност, дължаща се на ограничаване на физическата активносте

Липсата на достатъчно пространство за двигателни игри и занимания, разстройват малките деца. Така се натрупва вътрешно напрежение, което провокира покачване на тревожността им.

Техники:

Тревожност, породена от среща със смъртта

Когато детето страда от загубата на рибката си, на костенурката или котката си, родителите бързо ги заместват с нови, в стремежа да подтиснат детското страдание. Но така в съзнанието му, се създава една представа, че загубата на любими същества, не е от голямо значение и че обичта и любовта лесно могат да се пренасят от един обект на друг. Здравословният подход в случая е друг.

Техники: